Парламентът прие на второ четене промени, с които се ограничават правомощията на особения търговски управител на „Лукойл“. Измененията са в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.
Вносители на законопроекта са Стефан Свиленов и група народни представители от ПГ на „Прогресивна България“. Той беше приет на първо гласуване на 27 май.
Докладът от извънредното заседание на временната парламентарна комисия по бюджет и финанси беше представен в пленарната зала от председателя ѝ Константин Проданов. С промените се цели засилване на административния контрол върху дейността на особения търговски управител. Контролът ще се осъществява от държавата чрез министъра на икономиката, инвестициите и индустрията и Министерския съвет. Прието бе особеният търговски управител да представя ежемесечен отчет за дейността на всяко от управляваните от него дружества. Докладът трябва да бъде подаван до министъра на икономиката в срок до една седмица след изтичането на съответния месец.
Законът въвежда и съдебен контрол върху най-важните сделки, извършвани от особения търговски управител. Това включва сделки за разпореждане с акции или дялове в капитала, както и сделки с имущество на дружеството. Според мотивите тези действия засягат в най-голяма степен правото на собственост на акционерите, съдружниците и едноличните собственици на капитала на дружества, свързани с критична инфраструктура, съхранение, транспорт или търговия с нефт и продукти от нефтен произход.
Министърът на икономиката, прокурорът, Министерският съвет, всеки акционер, съдружник и едноличният собственик на капитала ще могат да предявят иск пред окръжния съд за установяване на нищожност на разпоредителна сделка, извършена в нарушение. Искът ще се предявява срещу държавата, особения търговски управител и съответното дружество в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от извършването на сделката.
По време на дебата Цончо Ганев от „Възраждане“ отправи остри критики към политиката спрямо „Лукойл“. Той определи казуса като „скрита национализация“ и заяви, че България вече е изправена пред иск за обезщетение в размер на 3 млрд. евро. Ганев посочи, че според „Възраждане“ държавата трябва да започне преговори за закупуване на рафинерията. По думите му партията би подкрепила заем, ако той бъде използван за придобиване на рафинерията от държавата.
От „Прогресивна България“ Слави Василев защити необходимостта от института на особения търговски управител. Според него той предпазва рафинерията от външен политически натиск, разпарчетосване и евентуална продажба. Василев подчерта, че „Лукойл“ има ключово значение за страната, тъй като обединява производствени мощности, тръбопровод, акцизни складове и бензиностанции в интегрирана структура.
Дебатът се проведе ден след като вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев обяви, че Евгени Симеонов е назначен за особен търговски управител на „Лукойл Нефтохим“ на мястото на Румен Спецов. Симеонов е председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и е в системата на Министерството на икономиката от 10 години.
Пулев посочи, че причините за смяната са комплексни. По думите му Румен Спецов не е представил 6-месечен оздравителен план за дружествата от групата на „Лукойл“.
Вносители на законопроекта са Стефан Свиленов и група народни представители от ПГ на „Прогресивна България“. Той беше приет на първо гласуване на 27 май.
Докладът от извънредното заседание на временната парламентарна комисия по бюджет и финанси беше представен в пленарната зала от председателя ѝ Константин Проданов. С промените се цели засилване на административния контрол върху дейността на особения търговски управител. Контролът ще се осъществява от държавата чрез министъра на икономиката, инвестициите и индустрията и Министерския съвет. Прието бе особеният търговски управител да представя ежемесечен отчет за дейността на всяко от управляваните от него дружества. Докладът трябва да бъде подаван до министъра на икономиката в срок до една седмица след изтичането на съответния месец.
Законът въвежда и съдебен контрол върху най-важните сделки, извършвани от особения търговски управител. Това включва сделки за разпореждане с акции или дялове в капитала, както и сделки с имущество на дружеството. Според мотивите тези действия засягат в най-голяма степен правото на собственост на акционерите, съдружниците и едноличните собственици на капитала на дружества, свързани с критична инфраструктура, съхранение, транспорт или търговия с нефт и продукти от нефтен произход.
Министърът на икономиката, прокурорът, Министерският съвет, всеки акционер, съдружник и едноличният собственик на капитала ще могат да предявят иск пред окръжния съд за установяване на нищожност на разпоредителна сделка, извършена в нарушение. Искът ще се предявява срещу държавата, особения търговски управител и съответното дружество в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от 3 месеца от извършването на сделката.
По време на дебата Цончо Ганев от „Възраждане“ отправи остри критики към политиката спрямо „Лукойл“. Той определи казуса като „скрита национализация“ и заяви, че България вече е изправена пред иск за обезщетение в размер на 3 млрд. евро. Ганев посочи, че според „Възраждане“ държавата трябва да започне преговори за закупуване на рафинерията. По думите му партията би подкрепила заем, ако той бъде използван за придобиване на рафинерията от държавата.
От „Прогресивна България“ Слави Василев защити необходимостта от института на особения търговски управител. Според него той предпазва рафинерията от външен политически натиск, разпарчетосване и евентуална продажба. Василев подчерта, че „Лукойл“ има ключово значение за страната, тъй като обединява производствени мощности, тръбопровод, акцизни складове и бензиностанции в интегрирана структура.
Дебатът се проведе ден след като вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев обяви, че Евгени Симеонов е назначен за особен търговски управител на „Лукойл Нефтохим“ на мястото на Румен Спецов. Симеонов е председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и е в системата на Министерството на икономиката от 10 години.
Пулев посочи, че причините за смяната са комплексни. По думите му Румен Спецов не е представил 6-месечен оздравителен план за дружествата от групата на „Лукойл“.