С усмивка и заслужена гордост Лора Христова се завърна в България след историческия си бронзов медал от Зимните олимпийски игри в Милано-Кортина.
Българската биатлонистка поднесе една от най-големите изненади в дисциплината 15 км индивидуално, където с безгрешна стрелба и силно представяне заслужи място на почетната стълбичка. С успеха си Христова донесе едва третия олимпийски медал за България в биатлона – след златото на Екатерина Дафовска в Нагано през 1998 г. и бронза на Ирина Никулчина в Солт Лейк Сити през 2002 г.
„Чувствам се още по-добре, защото най-накрая мога да се отдам на приятните емоции“, сподели Христова при завръщането си. Тя призна, че зад успеха стои сериозна ментална подготовка, която остава невидима за публиката. „Не се вижда зад кадър напрежението и работата, която влагаме“, каза още биатлонистката.
Христова подчерта, че винаги е вярвала в успеха си и не се притеснява от очакванията.
„Продължавам да си върша работата, както досега. Не всеки ден е Великден – не може винаги представянето да е добро“, добави тя.
Освен бронзовия медал, българката записа силно участие и в останалите дисциплини – седмо място в преследването, 11-то в спринта и 14-то в масовия старт, както и стабилно представяне в щафетата.
Според нея успехът ѝ може да вдъхнови повече млади спортисти, но за това са нужни и по-добри условия.
„Трябва да се направят бази за тренировки в България. Надявам се повече деца да бъдат мотивирани“, каза Христова. Тя заяви, че е готова да поеме лидерска роля в националния отбор и подчерта, че състезателите се учат един от друг.
След натоварения сезон, Лора Христова планира да прекара повече време със семейството и близките си, преди да се върне към подготовката за новите предизвикателства.
Българската биатлонистка поднесе една от най-големите изненади в дисциплината 15 км индивидуално, където с безгрешна стрелба и силно представяне заслужи място на почетната стълбичка. С успеха си Христова донесе едва третия олимпийски медал за България в биатлона – след златото на Екатерина Дафовска в Нагано през 1998 г. и бронза на Ирина Никулчина в Солт Лейк Сити през 2002 г.
„Чувствам се още по-добре, защото най-накрая мога да се отдам на приятните емоции“, сподели Христова при завръщането си. Тя призна, че зад успеха стои сериозна ментална подготовка, която остава невидима за публиката. „Не се вижда зад кадър напрежението и работата, която влагаме“, каза още биатлонистката.
Христова подчерта, че винаги е вярвала в успеха си и не се притеснява от очакванията.
„Продължавам да си върша работата, както досега. Не всеки ден е Великден – не може винаги представянето да е добро“, добави тя.
Освен бронзовия медал, българката записа силно участие и в останалите дисциплини – седмо място в преследването, 11-то в спринта и 14-то в масовия старт, както и стабилно представяне в щафетата.
Според нея успехът ѝ може да вдъхнови повече млади спортисти, но за това са нужни и по-добри условия.
„Трябва да се направят бази за тренировки в България. Надявам се повече деца да бъдат мотивирани“, каза Христова. Тя заяви, че е готова да поеме лидерска роля в националния отбор и подчерта, че състезателите се учат един от друг.
След натоварения сезон, Лора Христова планира да прекара повече време със семейството и близките си, преди да се върне към подготовката за новите предизвикателства.