Комисията за защита на конкуренцията прие пакет от 23 антикризисни мерки за пазара на горива. Решението е взето след предварително проучване, започнало на 4 март заради необходимостта от навременен мониторинг на пазара в страната на фона на глобалната петролна криза и усложнената обстановка в Близкия изток. Докладът на КЗК ще бъде изпратен до Министерския съвет, компетентните органи на изпълнителната власт, Народното събрание и парламентарните групи, за да подпомогне вземането на решения.
В хода на проучването Комисията е наблюдавала всички ключови звена по веригата – производство и внос, съхранение на горива, първична продажба, както и пазарите на едро и дребно. Анализирани са и действията на служебното правителство на пазара на горива.
Основният извод на КЗК е, че изпълнителната власт е приложила подход за отлагане, а не за предотвратяване на „ценовата спирала“. Според Комисията интервенцията чрез особения управител на „Лукойл“ е довела до разминаване между ръста на цените на едро и цените в бензиностанциите на компанията. Това поведение, посочват от КЗК, би могло да се квалифицира като „ценова преса“, която създава сериозни затруднения за малките търговци, производители и вносители на горива и носи риск от фалити. След намесата на Комисията на 9 април това поведение е било преустановено.
Предложеният пакет включва спешни, стабилизиращи и дългосрочни мерки. Сред тях е създаване на Национален оперативен щаб към Министерския съвет с институционално и браншово участие. Той трябва да следи доставките, цените, наличностите и риска от недостиг, както и да координира действията между държавата, бизнеса и рафинерията. КЗК предлага още въвеждане на седмичен официален индекс на горивата с публични данни за цените, международните котировки, търговските маржове, наличностите и търговските потоци. Целта е по-голяма прозрачност и ограничаване на спекулативни практики. Сред мерките са и засилен контрол по цялата верига на доставки, план за непрекъсваемост на работата на рафинерията и диверсификация на доставките на суров петрол. Предвиждат се целеви схеми за подпомагане на автомобилния транспорт, земеделието, торовете, рибарството и аквакултурите чрез компенсиране на част от допълнителните разходи за горива и суровини. Специален акцент е поставен върху гарантирането на авиационно гориво, подкрепата за обществения транспорт и компенсации за уязвими групи.
В стабилизиращите мерки се включват финансови инструменти за ликвидност и гаранции за критични доставки, възможност за удължаване на отсрочката на увеличението на тол таксите при силен ценови шок, както и създаване на временен фонд „Стабилизация на горивата“, финансиран от допълнителни приходи от ДДС. Дългосрочните предложения предвиждат реформа на достъпа до данъчни складове, разширяване на складовия капацитет, стимули за нови оператори и мерки за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива. Сред тях са повече електрифициран железопътен транспорт, ускорена електрификация на градския транспорт и програма за енергийна ефективност на малките и средните предприятия.
КЗК продължава и текущото производство срещу групата „Лукойл“ за евентуална злоупотреба с господстващо положение, започнало през юни миналата година.
В хода на проучването Комисията е наблюдавала всички ключови звена по веригата – производство и внос, съхранение на горива, първична продажба, както и пазарите на едро и дребно. Анализирани са и действията на служебното правителство на пазара на горива.
Основният извод на КЗК е, че изпълнителната власт е приложила подход за отлагане, а не за предотвратяване на „ценовата спирала“. Според Комисията интервенцията чрез особения управител на „Лукойл“ е довела до разминаване между ръста на цените на едро и цените в бензиностанциите на компанията. Това поведение, посочват от КЗК, би могло да се квалифицира като „ценова преса“, която създава сериозни затруднения за малките търговци, производители и вносители на горива и носи риск от фалити. След намесата на Комисията на 9 април това поведение е било преустановено.
Предложеният пакет включва спешни, стабилизиращи и дългосрочни мерки. Сред тях е създаване на Национален оперативен щаб към Министерския съвет с институционално и браншово участие. Той трябва да следи доставките, цените, наличностите и риска от недостиг, както и да координира действията между държавата, бизнеса и рафинерията. КЗК предлага още въвеждане на седмичен официален индекс на горивата с публични данни за цените, международните котировки, търговските маржове, наличностите и търговските потоци. Целта е по-голяма прозрачност и ограничаване на спекулативни практики. Сред мерките са и засилен контрол по цялата верига на доставки, план за непрекъсваемост на работата на рафинерията и диверсификация на доставките на суров петрол. Предвиждат се целеви схеми за подпомагане на автомобилния транспорт, земеделието, торовете, рибарството и аквакултурите чрез компенсиране на част от допълнителните разходи за горива и суровини. Специален акцент е поставен върху гарантирането на авиационно гориво, подкрепата за обществения транспорт и компенсации за уязвими групи.
В стабилизиращите мерки се включват финансови инструменти за ликвидност и гаранции за критични доставки, възможност за удължаване на отсрочката на увеличението на тол таксите при силен ценови шок, както и създаване на временен фонд „Стабилизация на горивата“, финансиран от допълнителни приходи от ДДС. Дългосрочните предложения предвиждат реформа на достъпа до данъчни складове, разширяване на складовия капацитет, стимули за нови оператори и мерки за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива. Сред тях са повече електрифициран железопътен транспорт, ускорена електрификация на градския транспорт и програма за енергийна ефективност на малките и средните предприятия.
КЗК продължава и текущото производство срещу групата „Лукойл“ за евентуална злоупотреба с господстващо положение, започнало през юни миналата година.